Конкурс "Дърво с корен" на Фондация „ЕкоОбщност” - гласувайте във Фейсбук

История на дървото – Албиция мимоза                                    

     Историята разказва, че гимназията е построена на мястото на къщи и овощни градини. След тяхното отчуждаване се прави план на училищната сграда, но стремежът на проектантите е да се запазят в максимална степен съществуващите растителни видове с идеята под техните сенки да се направят места за отдих – скамейки и беседки.
     С годините някои дървета изсъхват и това налага тяхната подмяна. Но инициативният и с усет към красивото и уникалното бивш директор на училището, Петко Желев, предлага на своите колеги училищният двор да стане място, в което да могат да се видят редки и красиви дървесни видове и храсти. Той обожава природата и пренася това свое усещане в облика на училищния двор.
През учебната 1985/1986г. ръководството на училището възлага на заместник-директора Демир Генчев да изготви проект за изграждане на училищен парк, в който да се запазят съществуващите растителни видове, но и да се засадят нови, по възможност рядко срещани за региона. И до днес в архива на училището е запазена скицата за озеленяване.
     И така, след дълга предварителна подготовка, ученици, учители и служители, всички със завиден ентусиазъм, засяват първите дървета, сред които са гигантска секвоя, хималайски кедър, ливански кедър, тис, сребрист смърч, шестил, хинап, албиция мимоза, магнолия и много други. За всяко едно растение е направено проучване – от кой разсадник е най-добре да се вземе, каква почва му е необходима, какви специални условия са му нужни, за да оцелее. Всички са отглеждани с много любов, но едно от тях има особено интересна история…
На една от обичайните оперативки директорът показва на своите колеги една полусуха шушулка на дърво, което случайно е видял през късна есен и е останал силно впечатлен от неговата уникалност и красота, но нищо повече. Не знаел откъде може да намери фиданка, не знаел дори името на дървото, но знаел, че иска това дърво да краси парка на неговото училище. Никой от колегите му не успява да се ориентира кое е неизвестното растение.
     Тогава той решава да командирова своя домакин Мария Пискюлева и служителя Стефан Филипов до разсадник в близост до гр. Нова Загора, защото именно в този район е видял красивото дърво, със задачата да не се връщат без така желаната фиданка. Отивайки в разсадника обаче те биват посрещнати само от охраната на обекта – в този момент всички агрономи в разсадника отсъстват.
Пискюлева и Филипов обясняват какво дърво търсят, показват шушулката, която носят, но за жалост и този път тя останала неразпозната. Тогава тръгват по алеите на огромния разсадник, с идеята да зърнат някъде това, което търсят. Търсенето продължило с часове, но за съжаление било безрезултатно. Тръгнали обратно за Казанлък, разочаровани от несвършената работа, мълчаливи в колата, замислени какво ще обясняват на своя директор.
     Но когато съдбата е решила нещо да се случи, то се случва. Решават да се отбият по пътя за кратка почивка, да хапнат, да се поразходят до близката крайпътна чешма. Загледана в красивата природна картина погледът на Мария е прикован в няколкото малки шушулчици пръснати в пръстта. Навежда се и намира нещо познато в тях – макар и малки, те много приличали на „тяхната“ шушулка. Започнали да се оглеждат – вероятно някъде наблизо е дървото, от което са паднали. И откриват две малки, слаби фиданки, които най-вероятно били това, което търсят. Решават внимателно да ги изкопаят, да ги занесат и засадят в двора на училището, с надеждата, че точно това е търсеното дърво.
Така и става, с много желание и грижи, особено през зимата, започват да отглеждат двете фиданки. За жалост оцелява само едната, но тя и до днес краси парка на гимназията. Това е царицата на еко парка – Албиция мимоза – с прекрасни цветове и прасковен аромат.
През годините паркът се обогатява и разраства и днес разполага със 157 дървета от 27 вида. През 2007г. ученици от клуб „Екология” с ръководител Стелияна Якимова определят видовата принадлежност на дърветата и поставят информационна табела на всяко от тях. Изработват и дървен постамент със схема на парка, разположението, броя и вида на дърветата, както и снимки на неговите обитатели, от които най-атрактивни са популацията от над 25 катерички. За тях и за птиците учениците поставят хранилки и къщички.
Традиция в гимназията е почистването, опазването, обогатяването и поддържането на училищния парк. Така освен формирането на трудови навици, у учениците се възпитава любов към природата и осъзнаване на значимостта на всяко живо същество в нея.
Професионална гимназия по лека промишленост и туризъм, гр. Казанлък е едно от малкото училища в България с 50-годишна история, което се гордее със своя еко парк, събрал и съхранил уникални дървесни видове, впечатляващ с неповторима атмосфера, близка до природата.

Репортаж на PressTV Казанлък - http://www.presstv.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D1%82%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/10/29/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD-2015/